астма

Категория

Онлайн консултации

Въпрос

Детето ми е с диагноза астма от навършване на 1г. с ежеседмични пристъпи, някои от които много тежки и завършващи по спешност в болница. В момента е на 4г. От началото на 2007 година лекар алерголог ни назначи лечение със singulair. Този медикамент се заплаща на 100% от здравната каса с безплатна рецепта. Такава рецепта не можем да получим,защото същата се издава само след специално изследване, при което се взема венозна кръв. В кръвните лаборатории отказват да направят това изследване, тъй като детето е много малко и според лаборантите има опасност да счупят игла във вената му.Препращаха ни от една към друга лаборатория докато обиколихме почти всички в града. След като не направихме изследването и травмирахме детето, решихме да купуваме това лекарство и да не се възползваме от правото на безплатно лечение.От 2007 до днес даваме между 80-90лв. на месец за singulair. Има ли начин да получаваме това лекарство безплатно без да се прави кръвно изследване, което може да е опасно за детето?

Отговор

На основание „Критерии за диагностика и лечение на бронхиална астма”, които са публикувани на интернет страницата на НЗОК, необходимите изследвания и консултации за диагностициране на бронхиална астма са:

1. Диагнозата «бронхиална астма» при деца до 4-годишна възраст може да се постави, ако са документирани поне три епизода на реверзибилна бронхиална обструкция с добър отговор на лечение с бронходилататори и без данни за вирусно или друго заболяване /доказано чрез епикризи, амбулаторни листове от клинични прегледи или етапна епикриза от личния лекар/педиатър/.
2. Определяне на рисковите и преципитиращи фактори за бронхиална астма (фамилна обремененост за атопия и/или бронхиална астма, други атопични прояви – атопичен дерматит/екзема, алергичен ринит, експозиция на алергени и т.н.), документирано в амбулаторния лист.
3. Оригинален фиш от проведената спирометрия и бронходилататорен тест за деца над 7-годишна възраст и възрастни с подпис и печат на специалиста, извършил изследването.
4. При деца над 4-годишна възраст бронходилататорният тест може да се проведе с подходящ спирометър или ВЕД-метър. Изследването се документира с подпис и печат на специалиста.
5. При нормална спирометрия и отрицателен БДТ – измерване на ВЕД сутрин и вечер в продължение на 2-3 седмици – при персистираща неконтролирана бронхиална астма денонощната вариабилност е над 20%.
6. Ако спирометрията е нормална и денонощната вариабилност е под 20% по преценка на специалист се провежда бронхопровокационен тест с физическо натоварване или метахолин.
7. Кръвна еозинофилия – кръвна картина с диференциално броене.
8. Локална еозинофилия - назален секрет или храчка (при възможност).
9. Рентгенография на бял дроб и синуси (при нужда).
10. Консултация с оториноларинголог при съмнение за коморбидни заболявания на горните дихателни пътища.
11. За определяне клиничната форма на астмата се назначават кожни проби с алергени. Специфични IgE се назначават по преценка на алерголог/пулмолог.
12. Специалистът по («клинична алергология или пневмология и фтизиатрия» - за възрастни и «клинична алергология или детска пневмология и фтизиатрия» - за деца) определя тежестта, клиничната форма, фазата на заболяването и началното лечение, което се отразява в амбулаторния лист.
13. След поставена диагноза «бронхиална астма» в лечебно заведение за болнична помощ, общопрактикуващият лекар насочва пациента към съответния специалист за диспансери.
След като специалист алерголог е назначил чрез НЗОК лечение с медикамента Singulair , той би следвало да е спазил изискванията на критериите и общопрактикуващият( личният) лекар да изпише назначената терапия.