Международна дейност
От 1 януари 2007 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. От 1 май 2010 г. са в сила Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Тези регламенти въвеждат т. нар. „модерна“ координация на социалната сигурност в ЕС, чрез изграждане на система за електронен обмен на информация между осигурителните институции на държавите-членки. Законодателната рамка на електронното обработване на данни е заложена с член 78 от Регламент (ЕО) № 883/2004, с който се налага задължение за държавите-членки да използват новите технологии за обмен, достъп и обработка на необходимата информация за прилагането на основния регламент (Регламент (ЕО) № 883/2004) и регламента по прилагането (Регламент (ЕО) № 987/2009). В същото време член 78 от Регламент (ЕО) № 883/2004 дава възможност на Европейската комисия да оказва помощ на държавите-членки, когато те създадат услуги за електронен обмен на данни. Тази възможност е реализирана от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност – орган към Европейската комисия, чрез изграждането на системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация – системата EESSI, чието правно основание е член 4, § 1-3 (Формат и метод за обмен на данни) от Регламент (ЕО) № 987/2009, съгласно който: „Административната комисия определя структурата, съдържанието, формата и подробните способи за обмен на документите и структурираните електронни документи. Предаването на данни между институциите или органите за връзка се извършва по електронен път пряко или косвено посредством точките за достъп в защитена обща рамка, която може да гарантира поверителността и защитата на обмена на данни. При комуникацията си със заинтересованите лица съответните институции използват подходящите за всеки случай способи и доколкото е възможно отдават предпочитание на използването на електронни средства. Административната комисия определя практическите условия и ред за изпращането на информация, документи или решения по електронен път до заинтересованото лице.“
С Решение № Е7 от 27 юни 2019 г. на Административната комисия започна поетапното въвеждане на системата EESSI с начална дата: 03.07.2019 г. В тази връзка в рамките на ЦУ на НЗОК бяха приети вътрешни правила за работа със системата EESSI - № РД-16-44/29.06.2020 г.
НЗОК е включена в официалния електронен списък на системата EESSI, в качеството й на „компетентна институция“, „институция по пребиваване/престой“ и „орган за връзка“ съгласно легалните дефиниции в Регламент № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, и на тези основания е обвързана с пряко и директно прилагане на разпоредбите за „обезщетения в натура“ за болест в дял III, глава 1 от Регламент № 883/2004. Тези обезщетения в натура представляват трансгранична медицинска помощ, услуги и стоки за европейските граждани, които се движат в рамките на ЕС и пребиват на различни основания в държави-членки, различни от държавата-членка по тяхното здравноосигурително покритие. Като компетентна институция НЗОК издава удостоверителни документи за трансгранична медицинска помощ, утвърдени по образец от Административната комисия, на български здравноосигурени лица по Закона за здравното осигуряване. Тези документи са Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) и Временното удостоверение за заместване на ЕЗОК, преносими документи S1 (Регистрация за медицинска помощ) и S2 (Право на планирано лечение), както и структурираните електронни документи (СЕД) в рамките на системата EESSI – еквиваленти и заместители на Временното удостоверение за заместване на ЕЗОК и преносим документ S1. Изброените документи са основание за НЗОК да изпълнява задълженията си като компетентна институция по дял IV (Финансови разпоредби) от Регламент (ЕО) № 987/2009. За целта НЗОК обработва чрез обмен на съответните СЕД в системата EESSI искове за възстановяване на базата на действителни разходи в преобладаващия брой от случаите и искове на базата на фиксирани суми – само за определени категории лица (членове на семейство, които са разделени с основното осигурено лице и пенсионери и членове на техните семейства), с изрично изброени държави-членки (Ирландия, Испания, Португалия, Швеция, Кипър, Норвегия и Обединеното кралство) в специално приложение към Регламент (ЕО) № 987/2009. Във всички случаи НЗОК може да претендира като институция по пребиваване/престой на чужди здравноосигурени лица, възстановяване на базата на действителни разходи, на основание удостоверителни документи за трансгранична медицинска помощ, издадени от здравноосигурителни институции на други държави-членки.
Прилагането на дял IV (Финансови разпоредби) от Регламент (ЕО) № 987/2009 се подпомага от Одиторски съвет – орган към Административната комисия. Одиторският съвет съдейства на държавите-членки за постигане на съгласие при решаване на спорове за възстановяване на разходи за трансгранична медицинска помощ. НЗОК със свои представители участва в заседанията на Одиторския съвет.
След 01.01.2021 г. НЗОК има компетенции по прилагане на разпоредбите на дял III – Координация на системите за социална сигурност от част втора – Права на гражданите на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия. Разпоредбите на дял III от част втора на Споразумението за оттегляне имат директен ефект съгласно член 4, § 1, изречение 2 от Споразумението за оттегляне, защото бенефициентите могат пряко да се позоват на тези разпоредби. В случая не е необходима законодателна инициатива на национално ниво поради прякото действие на правилата за координация на социалната сигурност, които съгласно член 31 от Споразумението за оттегляне, са определени в член 48 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и уредени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
След 01.01.2021 г. по отношение на Обединеното кралство (ОК) европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009) прекратяват своето действие, освен за случаите, обхванати от Споразумението за оттегляне. От тази дата действа Протокол за координация на системите за социална сигурност към Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и ОК. Разпоредбите за трансгранична медицинска помощ по Протокола за заимствани от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, и използват удостоверителните документи на координационните регламенти – ЕЗОК и преносими документи S1 (Регистрация за медицинска помощ) и S2 (Право на планирано лечение), като ОК са въвели и т. нар. Глобална здравноосигурителна карта (ГЗОК). В Протокола са въведени и процедурни правила (аналогични на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 987/2009), чрез които се постига директно прилагане на Протокола. НЗОК е пряко обвързана от разпоредбите за трансгранична медицинска помощ по Протокола, и за целта приема и обработва утвърдените удостоверителни документи.
НЗОК участва в прилагането на двустранни договори за социална сигурност, сключени между Република България и трети страни извън ЕС, които включват в материалния си обхват право на медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване. До 1 януари 2007 г. такива договори действаха между Република България и няколко държави-членки на ЕС – Люксембург, Австрия, Унгария и Полша, но бяха отменени с влизането в сила на европейските координационни регламенти (Регламенти (ЕИО) 1408/71 и 574/72). Към момента договори за социална сигурност на Република България с трети страни, които включват разпоредби за задължително здравно осигуряване, са сключени и са в сила с Република Северна Македония, Република Сърбия и Черна Гора. Към тези договори са одобрени двуезични формуляри за право на медицинска помощ, които се обработват от Централното управление на НЗОК и районните здравноосигурителни каси (РЗОК).