Задължения за здравни осигуровки при работа в чужбина

Основен принцип на европейското право в сферата на социалната сигурност гласи, че гражданите се осигуряват само в една държава - тази, в която упражняват легална трудова дейност. В Европейския съюз не се допуска двойно социално и здравно осигуряване. Всяко заплащане на здравна осигуровка в държава, различна от компетентната се счита за двойно здравно осигуряване, което е и нарушение на  европейската разпоредба. Също така според чл. 33, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. За тези периоди в България  не става въпрос за задължения, а за месеци без данни за здравно осигуряване.

Това е валидно и за Великобритания, защото европейските регламенти се прилагат чрез Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия.

Уточняваме, че Националната агенция за приходите (НАП) е институцията, в чиито задължения, произтичащи от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), влиза събирането на здравноосигурителни вноски и отговаря за здравноосигурителния статус на гражданите в България. В нейните компетенции са въпросите, свързани с освобождаването от здравноосигурителни вноски на българите в чужбина и последващото възстановяване на здравноосигурителните им  права.