Планува а почивка в ЕС

Националната здравноосигурителна каса осъществява задължителното здравно осигуряване, което представлява дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности. Тези средства за заплащане на здравни дейности не включват осъществяване на организация и контрол на медицинската експертиза, в т.ч. и на актовете, издадени от органите за експертиза на временната работоспособност (в случая - болнични листове).

Запитвания, свързани с условията и реда за издаването на болничните листове, както и с изплащането на обезщетения за временна неработоспособност, са от компетенциите на регионалните здравни инспекции (РЗИ) и Националния осигурителен институт (НОИ).  А преценката и решенията относно спазването на режима, определен в издадения болничен лист, са от компетенциите на съответните здравните органи, установили временната неработоспособност. На това основание, за да получите коректен отговор, следва да отправите въпроса към тези институции/органи.

В случая можем да посочим това, което е записано в Наредбата за медицинската експертиза. Болничният лист се издава от компетентните здравни органи при констатирана временна неработоспособност. В периода на временната неработоспособност, установена с издадения болничен лист, работникът или служителят не ходи на работа, а се намира в отпуск поради временна неработоспособност. В този период лицето следва да спазва режима, който е указан в болничния лист.  Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза,  в  зависимост от състоянието на болния в болничния лист се определя един от посочените режими  – болничен, санаторно-курортен, домашен (на легло - постоянно или за определени часове на деня, стаен или амбулаторен) и свободен режим (само в района на населеното място, където болният прекарва отпуска по болест или с право да отиде в друго населено място в границите на Република България).

При определяне на домашен режим лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина или ЛКК, издаващи болничния лист, са длъжни да се информират от болния за възможностите му да проведе лечението си в друго населено място при по-добри грижи без опасност за влошаване на състоянието му от пътуването. Когато се разреши ползването на домашния отпуск в друго населено място, това обстоятелство се вписва в болничния лист (чл. 15, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза).

По преценка на здравните органи при необходимост от лечение на осигуреното лице в чужбина (или за наложително придружаване на дете или друг член на семейството за лечение в чужбина) се допуска отпускът по болест да бъде ползван в съответната чужда държава, което изрично се указва в болничния лист.

В чл. 46, ал.1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване е регламентирано, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението.