Здравноосигурителни права

 

Основен принцип на европейското право в сферата на социалната сигурност гласи, че гражданите се осигуряват само в една държава - тази, в която упражняват легална трудова дейност. В Европейския съюз не се допуска двойно социално и здравно осигуряване. Всяко заплащане на здравна осигуровка в държава, различна от компетентната се счита за двойно здравно осигуряване, което е и нарушение на  европейската разпоредба. Също така според чл. 33, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. За тези периоди в България  не става въпрос за задължения, а за месеци без данни за здравно осигуряване.

Уточняваме, че Националната агенция за приходите (НАП) е институцията, в чиито задължения, произтичащи от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), влиза събирането на здравноосигурителни вноски и отговаря за здравноосигурителния статус на гражданите в България. В нейните компетенции са въпросите, свързани с освобождаването от здравноосигурителни вноски на българите в чужбина и последващото възстановяване на здравноосигурителните им  права.

В НАП се представят и документи, уреждащи здравноосигурителния статус на лицата. На официалната интернет страница – www.nrа.bg - меню "Осигуряване" - "Здравно осигуряване" - "Българи в чужбина" са посочени видовете документи, които НАП признава.

В правомощията на НЗОК е да изиска за Вас  по служебен път от чужбина формуляр S041 – официалният документ, който служи за сумиране на завършени здравноосигурителни периоди от държава членка на Европейския съюз (ЕС), Европейската икономическа общност (ЕИП), Конфедерация Швейцария и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, т.е. когато приключи здравното Ви осигуряване в другата държава.