здравни осигуряване

Здравното осигуряване в България се осъществява на принципите на задължително участие при набирането на здравноосигурителни вноски и на солидарност на осигурените граждани при ползване на набраните в НЗОК средства. Тези принципи са характерни за съвременните социалноосигурителни (в това число - и здравноосигурителни) системи. Те предвиждат набирането на приходи в НЗОК от здравноосигурителни вноски от всички български граждани, а Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) е основният нормативен акт, който регламентира и урежда задължителното здравно осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения. Съгласно чл. 33, ал. 1 от този закон: „ Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава“. В този смисъл е и отговорът на Вашия въпрос „дължа ли здравни осигуровки за времето в което съм без личен лекар?“. Принципът на солидарността пък предвижда възможност за преразпределение на средствата от здравноосигурителни вноски: от здравите - към болните, от младите - към възрастните. Внасят всички, ползват тези, които имат нужда.

В допълнение, ако Вие сте били здравноосигурено лице  в друга държава от ЕС/ЕИП/Швейцария, Конфедерация Швейцария и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, за този период в България  не става въпрос за задължения, а за месеци без данни за здравно осигуряване. Признаването на придобити здравноосигурителни периоди  в съответната държава и включването им българската здравноосигурителна система, с цел гарантиране на непрекъснати здравноосигурителни права,  става с представяне формуляр S041 в Националната агенция за приходите.