здравно осигуряване на чужд гражданин

Основният нормативен акт, който регламентира и урежда задължителното здравно осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения, е Законът за здравното осигуряване (ЗЗО).

Съгласно закона наличието на българско гражданство е основание за придобиване на качеството „осигурено лице” за целите на задължителното здравно осигуряване. Граждани на друга държава също могат да придобият качеството „осигурено лице” за целите на задължителното здравно осигуряване, но при наличие на предвидените условия в  чл. 33, ал.1, т. 3-6 от ЗЗО:

3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;

4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;

4а. лицата с предоставена временна закрила и лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2;

4б. чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС";

5. чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина;

6. лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи.

Уточняваме, че правомощията по определяне на кръга от лицата, които подлежат на здравно осигуряване в България според  ЗЗО са предоставени на Националната агенция за приходите (НАП), а не на НЗОК.