Излизане в чужбина по време на дългосрочен болничен

Националната здравноосигурителна каса осъществява задължителното здравно осигуряване, което представлява дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности. Тези средства за заплащане на здравни дейности не включват осъществяване на организация и контрол на медицинската експертиза, в т.ч. и на актовете, издадени от органите за експертиза на временната работоспособност (в случая - болнични листове).

Наредбата за медицинската експертиза регламентира условията и реда за издаване на болничен лист при временна неработоспособност и подобни запитвания, както и тези, свързани с евентуалното изплащане на обезщетения при издаването на болнични листове, са от компетенциите на Националния осигурителен институт (НОИ) и на регионалните здравни инспекции (РЗИ) към Министерството на здравеопазването.

В случая може само да посочим това, което е записано в чл. 15 (1) от Наредбата за медицинската експертиза: „В зависимост от състоянието на болния в болничния лист се определя един от посочените режими:

1. болничен;

2. санаторно-курортен;

3. домашен:

а) на легло - постоянно или за определени часове на деня;

б) стаен;

в) амбулаторен;

4. свободен:

а) само в района на населеното място, където болният прекарва отпуска по болест;

б) с право да отиде в друго населено място в границите на Република България.

(2) При определяне на домашен режим лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина или ЛКК, издаващи болничния лист, са длъжни да се информират от болния за възможностите му да проведе лечението си в друго населено място при по-добри грижи без опасност за влошаване на състоянието му от пътуването. Когато се разреши ползването на домашния отпуск в друго населено място, това обстоятелство се вписва в болничния лист“.