диспансеризация

Въпрос

Здравейте, често се случва в ежедневието пациент да бъде насочен към специалист от извънболничната помощ от друг такъв (например кардиолог към ендокринолог или обратно) с диагноза подходяща за диспансерно наблюдение, но втория специалист отказва да диспансеризира пациента и настоява за второ направление от ОПЛ с отметка "диспансерно наблюдение". Моля, кажете правилно ли е това и може ли специалиста да диспансеризира пациента още с първото направление. Като развивам въпроса нека да уточним и следния казус - ОПЛ насочва пациент към специалист със съмнение за определено заболяване, но специалиста поставя диагноза, която подлежи на диспансерно наблюдение, редно ли е специалиста да настоява за повторно направление с водеща диагноза и отметка "диспансерно наблюдение" или може още с поставянето на диагнозата да диспансеризира пациента.

Отговор

Съгласно чл. 119 ал.2 от Национален рамков договор 2006, диспансеризацията на ЗЗОЛ се осъществява на база на еднократно издадено “Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение” (бл. МЗ-НЗОК № 3) от ОПЛ.
При промяна на лекаря специалист, осъществяващ дейностите по диспансеризацията, ОПЛ издава ново направление.
Всеки личен лекар, респ. всеки специалист, сключил договор с НЗОК, провежда диспансеризацията на здравноосигурените лица по Наредба № 39 от 2004 г. на МЗ за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Приложения № 6 и № 7 към нея, за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от ОПЛ, респ. от специалист, съгласно Приложение № 8 и Приложение № 9, съгласно Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009г. на УС на НЗОК.
Специалистът следва да диспансеризира пациента още с първото направление в съответствие с Приложение №9 за диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ.
Здравноосигуреното лице се диспансеризира само с негово изрично съгласие, документирано в амбулаторния лист.