Диабет тип 2

От: А** Зададен на: 19/01/2010   Отговорен на: 21/01/2010

Въпрос

Здравейте,моля за отговор на следния въпрос: Съпругът ми е с новооткрит диабет тип 2 - трябва ли да бъде диспансеризиран и от кого - от личния лекар или от ендокринолога - първият казва, че това трябва да направи ендокринолога, а ендокринолога ми казва,че той води на учет само диабет тип 1??, затова ОПЛ трябва да го включи към листата си на диспансеризирани. Какви са преимуществата от диспансеризация - на колко специализирани изследвания и консултация, по Здравната каса, има право? Благодаря за вниманието.

Отговор

Всички пациенти с диабет тип 2 (МКБ-код Е11) на перорално лечение се диспансеризират от общопрактикуващ лекар (ОПЛ), а тези с диагноза диабет тип 2 (МКБ-код Е11) на инсулинолечение – от специалист ендокринолог. Личният лекар провежда (на диспансеризираните от него пациенти) активно диспансерно наблюдение ежегодно, три пъти годишно, с изследване на общ клиничен статус с насоченост към сърдечно-съдовата и нервната система, ЕКГ – един път годишно, а във всички останали случаи до 3 пъти по преценка на лекаря, изследване на кръвна захар с глюкомер при необходимост. Един път годишно се извършва изследването микроалбуминурия, гликиран албумин – два пъти годишно или кръвно захарен профил – 2 до 4 пъти годишно. В зависимост от вида и формата на заболяването общопрактикуващият лекар консултира веднъж годишно по преценка със специалист ендокринолог пациентите, страдащи от неинсулинозависим захарен диабет и по един път на две години със специалисти по нервни болести, очни болести, нефрология (Приложение №13 към НРД 2010). Заболяванията, за които здравноосигурените лица подлежат на диспансеризация от лекар специалист (ендокринолог), работещ по договор със здравната каса, са определени съгласно Приложение №16 на НРД 2010. Дейностите по диспансерно наблюдение на пациента от лекар специалист са точно и ясно формулирани в горепосоченото приложение, като специалистът, провеждащ наблюдението, го осъществява във вид, честота и обем, съгласно приложението при спазване на изискванията на Наредба №39 и Наредба №40 на Министерство на здравеопазването